Адренограмата се представя графично, като на абсцисата се отбелязват времевите интервали:
8-12 ч. - утро;
21-16 ч. -ден,
16-22 ч. - вечер;
22-8 ч. нощ,
а по ординатата се отбелязват цифровите стойности (в нг/мин) на съдържанието на адреналин, норадреналин, допамин и DOPA в сравнение с адекватни данни за клинически здрави хора, съответстващи на пола и възрастта (норма), също представени под формата на графика. Под графиката се представя разчитането на получените данни.

Методът съответства на такива общоприети изследвания като ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ, ЯМР и др., но ги превъзхожда по обема и задълбочеността на информацията, както и по възможността, която дава за точно изчисляване на индивидуалната доза от необходимите препарати на принципа „ключ към съкровището" в аспекта на хронотерапията и хронофармакологията, особено с такива патентовани препарати на Василиев, като № 1 и №2, които са в основата на биокорекцията.

Явлението „допаминов дефицит" в организма е известно отдавна на науката. Допаминът е веществото, което нашият собствен организъм е избрал да предава сигналите по нервните канали. Допаминовият дефицит често предизвиква ефект, подобен на нарушена радиовръзка - чуват се отделни думи, някакви звуци, но текстът не се разбира. По същия начин и в нашия случай мозъкът и другите органи не разбират сигналите, които възникват, променят се и се предават (или не се предават в съответния вид) в нашия организъм. А в резултат възниква нарушение на цялата система за управление, функциониране и развитие на организма, пораждащо две взаимосвързани групи заболявания: нарушение на двигателния апарат и умствена изостаналост.

Организмът синтезира допамин посредством аминокиселина, която се нарича L-DOPA. В случаите на допаминов дефицит, на болните се дава L-DOPA, както се дава инсулин на диабетиците, с надеждата, че е възможно организмът да започне сам да произвежда допамин от L-DOPA. В повечето случаи тези експерименти не водят до нищо, въпреки че вече съществуват препарати на L-DOPA, например NАКОМ, изготвян от една от водещите американски фирми.

Но, както установява професор Василиев, ефектът от допаминосъздаващите препарати се състои в изключително точното съответствие между потребностите на конкретния организъм и количеството на употребявания препарат. Точно тук е подходяща аналогията за „ключа към съкровището".

Още повече, че всеки организъм се оказва в лично свое, съвсем конкретно състояние на допаминов дефицит.

Методът на професор Василиев се опира на три основни компонента:
точно определяне на допаминовия дефицит,
аналитичен комплекс
технология за довеждане на препарата до зоната на лечение.

По цял свят с проблема за лечението на пост екологични те заболявания в нервно-психичната сфера се занимават хиляди учени и изследователи, но засега единствено на професор Василиев се отдава ефективно лечение.

Анатолий Руденко, професор, Завеждащ катедра по неврология в Киевската медицинска академия за следдипломна квалификация, споделя:
„Изследванията и откритията на професор Василиев имат важно значение не само за неврологията. Те имат огромен принос към неврохирургията, ендокринологията и педиатрията. Аз посещавам центъра за втори път и съм поразен от това, което виждам: болни, които са били с години приковани към леглото, могат да се обслужват сами и да водят почти пълноценен живот. Надявам се, че неврологията, психиатрията и ендокринологията ще се заинтересуват от метода на биокорекцията. Дълбоко съмубеден, че много наши колеги не знаят за нея или не могат да я възприемат отведнъж. Но предполагам, че бъдещето е именно на този метод."